Постинг
14.04.2010 20:33 -
Пост а ла Хорхе Букай
Днешният пост е посветен на Хорхе Букай. Именитият и нашумял напоследък психолог от Аржентина, който всички четат. Не знам дали ще ми се удаде да пресъздам стила му но поне се надявам да се получи.
Един камък стоял край лоното на една река и наблюдавал как препуска край него и слушал бърборенето й. Това продължавало с години. Веднъж обаче реката го изненадала като го заговорила.
-Здравей - казала тя и веднага попитала -Защо не се движиш? Не ти ли омъзна да стоиш на едно място толкова време?- Камъкът е учудил безмерно
-Че защо ми е?- отвърнал той - Аз обичам да стоя тук. Аз съм тук още преди ти да потечеш от тук. И ще съм тук дълго след като пресъхнеш.
-Може и така да е, но може и да не стане така.- съгласила се реката развеселена- но това не отговаря на въпроса ми. Защо не се движиш?Защо не се променяш?
-Че защо ми е?-отвърнал пак Камъкът- Аз харесвам да съм не едно и също място през цялото време, обичам нещата край мен да са такива каквито винаги са били. За да забележа, че нещо се е променило трябва да минат много години. Не обичам внезапните промени. Искам всичко да се развива бавно и когато съм подготвен за него.
-Но това е глупаво!- възкликнала реката - Нещата се променят без предупреждение. Същноста им е да се изменят. Аз се изменям постоянно. Променям се и се нагаждам към новите неща. Ако нещо се изпречи на пътя ми аз го преодолявам, заобикалям го, намирам начин да премина прз него. И се движа непрекъснато. Откривам нови пътища, по които да стигна целта си и винаги намирам път и никога не спирам.
-Така само се разпиляваш и изпускаш основните неща край теб. Ти нямаш стабилност, нямаш опора, течеш навсякъде и накрая забравяш дори откаде си минала. Преминаваш през всичко и всички неща по пътя ти, но в един момент не помниш нищо и не ти остава нищо. Променяш всичко, но накрая нищо не се задържа край теб защото ти го отнасяш.
-Напротив- възрази тя- аз запазвам всичко в себе си. Всяко нещо,което срещна и повлека със себе си става част от мен. И ме обогатява. Аз се променям заедно с нещата, които срещам като променям и тях.
-Ще видиш, че един ден от толкова промени ще изчезнеш напълно. Докато Аз ще продължа да стоя тук. -заяви Камъкът гордо.
-Предполагам е така - отвърна реката - Но аз ще съм оставила следа след себе си и всеки, който види долината ще знае, че съм била тук. Докато теб няма да те забележат дори все още да си тук защото ще си просто още един камък наред с другите.
Така, ето и момента за поука или въпрос на колегата Букай. Какво сте вие? Река или Камък?
Един камък стоял край лоното на една река и наблюдавал как препуска край него и слушал бърборенето й. Това продължавало с години. Веднъж обаче реката го изненадала като го заговорила.
-Здравей - казала тя и веднага попитала -Защо не се движиш? Не ти ли омъзна да стоиш на едно място толкова време?- Камъкът е учудил безмерно
-Че защо ми е?- отвърнал той - Аз обичам да стоя тук. Аз съм тук още преди ти да потечеш от тук. И ще съм тук дълго след като пресъхнеш.
-Може и така да е, но може и да не стане така.- съгласила се реката развеселена- но това не отговаря на въпроса ми. Защо не се движиш?Защо не се променяш?
-Че защо ми е?-отвърнал пак Камъкът- Аз харесвам да съм не едно и също място през цялото време, обичам нещата край мен да са такива каквито винаги са били. За да забележа, че нещо се е променило трябва да минат много години. Не обичам внезапните промени. Искам всичко да се развива бавно и когато съм подготвен за него.
-Но това е глупаво!- възкликнала реката - Нещата се променят без предупреждение. Същноста им е да се изменят. Аз се изменям постоянно. Променям се и се нагаждам към новите неща. Ако нещо се изпречи на пътя ми аз го преодолявам, заобикалям го, намирам начин да премина прз него. И се движа непрекъснато. Откривам нови пътища, по които да стигна целта си и винаги намирам път и никога не спирам.
-Така само се разпиляваш и изпускаш основните неща край теб. Ти нямаш стабилност, нямаш опора, течеш навсякъде и накрая забравяш дори откаде си минала. Преминаваш през всичко и всички неща по пътя ти, но в един момент не помниш нищо и не ти остава нищо. Променяш всичко, но накрая нищо не се задържа край теб защото ти го отнасяш.
-Напротив- възрази тя- аз запазвам всичко в себе си. Всяко нещо,което срещна и повлека със себе си става част от мен. И ме обогатява. Аз се променям заедно с нещата, които срещам като променям и тях.
-Ще видиш, че един ден от толкова промени ще изчезнеш напълно. Докато Аз ще продължа да стоя тук. -заяви Камъкът гордо.
-Предполагам е така - отвърна реката - Но аз ще съм оставила следа след себе си и всеки, който види долината ще знае, че съм била тук. Докато теб няма да те забележат дори все още да си тук защото ще си просто още един камък наред с другите.
Така, ето и момента за поука или въпрос на колегата Букай. Какво сте вие? Река или Камък?
Търсене
За този блог
Гласове: 31
Архив
