Времето навън е облачно и подтискащо. Вали. В подобни моменти се спи най-добре, но какво става когато не ви се спи и само си мислите за разни неща, които през останалото време разума ви старателно филтрира. Пускам си Beyonce - Disappear  или някоя друга тъжна и скофтваща настроението песен, за да се настроя да пиша. Забелязал съм че пиша по-добре ако съм депресиран или тъжен. Искам просто всичко да стане така както го искам Аз. Но всички знаем че никога не става това, което искаме. 

В песента се пее за това как Бейонсе някак не забелязала че всъщност нещата с приятелят и не вървят докато в един момент той просто не Изчезнал от живота й. При мен нещата не се развиха така, но все пак раздялата се случи. Не че я исках толкова, но все пак може би подсъзнателно съм го желаел и то се е случило. Просто в един момент вече не бях обичан както преди и затова предпочетох да се разделим в добри отношения отлкото да продължаваме да се измъчваме взаимно. Ще си кажете, че чувствата все още остават и може би ще сте прави. При мен поне не беше чак толкова болезнено и раздиращо като при повечето други хора. Просто виждах че не съм обичан вече и затова нямаше смисъл да се тормозя или да се самозаблуждавам че нещата ще се оправят. Защото най-основната ни способност е да се замозаблуждаваме че всичко е наред само защото ни е страх да погледнем Истината в очите и да си признаем, че всичко е свършило. Защото в нашите очи това е Провал. А провалите са страшни защото вървят ръка за ръка с комплексите. А те всички са деца на Самоомразата. Схващате картинката предполагам.
   До каква степен сте готови да направите компромиси със себе си, за да не загубите това което имате? За да не сте сами и да усещате очите на приятели и познати вперени във вас насаждайки ви въбражаема вина и укор. Какво бихте направили, за да задържите човека до себе си? Всичко казвате? Едва ли. Повече хора обичат да прибържват с отговорите на подобни въпроси без да помислят малко преди това, дали човека за който се отнася действително заслужава подобна отдаденост. Обикновено не я заслужава да го знаете от мен. Независимо колко прекрасен човек е той/тя, не заслужава напълно да се обезличите в името на Любовта си към него/нея. Или да забравите себе си и света си заради това. Когато чувствате, че нещата не вървят, че той/тя вече не е същият човек в който се сте се влюбили, просто намерете време и поговорете. Не бива да се страхувате от това да поговорите с него/нея, когато усещате че нещата не вървят. В един момент просто ще бъде неизбежно, а неизбежните разговори винаги завършват зле. Затова не се страхувайте да говорите. И знайте, че има и други риби в морето. Просто ви трябва търпение и ай-вече време за себе си.